След 60 години в Попово

от Ники Бранков

В южните склонове на Витоша ,пресечено от три реки,сгушено и пазено от ветровете , преди 60 години съществувало Селце.Имало си китни бели къщи , горди селяни ,които бродели в планината ,рудари , овчари.Имало несгоди ,радости, неволи.Любили се , раждали ,умирали.Животът си течел.

Но един ден оттам минал партиоугоден чиновник, който се кланял на Червената Хала, която по ония времена управлявала нашите земи в подлост и мракобесие.Харесал чиновникът Селцето и верноподанически решил да построи палат на Червената Ламя.И речено-сторено - изселил хората, изклал добитъка ,изгорил къщите и накрая вероломно разрушил селската църква.И в пепелищата, където останали да живеят само гущери и гарги ,построил палат. Но минали години, намерили се в земята ни доблестни хора, събра ли се на бунт, хванали Червената ламя и й прерязали крилата и откъснали езика,а тя от страх порозовяла.И вече не идвала в селския палат.Изпокрили се и нейните велможи.

И оцелелите хора от Селцето започнали да се завръщат.Много от тях били измрели от мъка по планината, по животните си и по срутените къщи,мечти и надежди.На други пък, им се нароили деца и запазили спомена за предишния живот на бащите си.И ден подир ден хората идват, строят ,копаят , садят.Проправят пътищата назад в изгубеното време, към корените си и душите си ,към спомена за Селцето.