Храмът на Църква е наречен на св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец

Храмът на Църква е наречен на св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец. Православната църква чества паметта на светията  два пъти през годината - на 6 декември, когато светителят се представил на Господа, и на 9 /22 май - денят на пренасяне на светите му мощи от град Мир (Древна Лигия) в Бари (Италия).  За храмов празник в Църква са избрали 22 май, наричан летни св. Никола. Но нека използваме предстоящия празник, за да разкажем малко за този стар храм.

Има паметен знак върху една икона, че църквата е осветена през 1852 г., но няма никакви данни кога е започнало изграждането й. По устни предания се смята, че градежът е почнал през 1837г., разказва енорийският свещеник Отец Стоян Стратиев.

Под много от фрезките са написани и имената на ктиторите, помогнали за съграждането на храма: Алексо Китов, Киро, Здравчо, Христо, Велика, Малинка, Богдан.

Черквата в някогашното село Църква била върху хълма, където сега са старите гробища. По някаква причина или е била изгорена, или разрушена, казва духовникът. Някога, доста по-късно с ферман от султана на църковци било разрешено да си построят черква. А начинът бил такъв  – завързват очите на някой мъж, завъртат го  няколко пъти, за да го объркат  и го карат да хвърли камък. И там, където падал камъкът – там  постороявали черквата.

Говори се, че тука, на това място, където е храма, някога имало старо турско гробище, разказва отец Стоян. Той си спомня как веднъж се наложило със стария свещеник в двора на храма да копаят варница – тогава така е било, варта не се е продавала в найлонови торби, ами се гасела в яма. И като изровили изкопа, извадили кости. Оказа, че може и да има нещо вярно, че тука е било старо турско гробище, спомня си отецът. Но като хвърлили  камъка, тука паднал  и тука  направили църквата, коментира той.  

От детството си е запазил спомен, че в двора на храма имало килийно училище. Вече го няма , разрушило се през годините. Това обаче подсказва, че на това място еден вид е бил центъра на селото.

Отсреща в старите църквата била „Успение на св. Богородица”. По-късно върху върху основите на изгорялата черква бил  надстроен параклис. През годините на управлението на комунистическата партия той е оставен на саморазрушение подобно на храма в местността св. Спас в Църква, където през лятото боголюбиви люде сложиха готов параклис. Знае се, че там е имало православна църква още в много ранните векове на християнството. Там е минавал римски път. И може и върху старо римско светилище да е построена църквата, но аз много не вярвам защото няма защо да има светилище, разсъждава отец Стоян. Според него това просто е било крастъпът и затова там бил построен и християнски храм. По време на турското робство е бил разрушен.  Имало е две църкви в района едната на старото гробище и другата - там където е минавал стария римски път. Може да е било и манастир, да е имало и монаси, може да било само черква, основите на която са запазени и до днес, предполага в разказа си отец Стоян. .

В храма „Св. Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец” са запазени  документи само за броя на свещениците и кои са били тези,  които са служили в него. Документите са подържани само около 9-ти септември 1944г. и повече не е запазено.  Записани са само малките имена на свещениците. Има една книга, триодион от 1885г.- на нея отгоре  са написали певците,  а отдолу свещениците-  Янаки първият  свещеник, Петър, Николай, Борис, Борис, Тодор.  Тодор Кортанов го помнят много хора в Църква, а след това идва отец  Кирил. Отец Борис Цветков пък е убит няколко дни след 9-ти септември 1944г. от новите тогава властници без съд и присъда заедно с други първенци на Църква. Отец Стоян и презвитерата ревностно се грижат за храма. Дворът е спретнат, с винаги цъфнали цветя. Така преданието разказва, че тъкмо заради почитта на местните хора към храма селото било наречено Църква. Като се серщали хората са си казвали къде отиваш - на църква, на църква и откъде се връщаш – от църква, от църква и оттам останало името на селището.